Обществени рецептори
Обществени рецептори
Видео, 59:00 мин.
„Обществени рецептори: под кожата“ предлага развиването на преносими пространствени структури в човешки размер, които са посредници между хората, които ги носят и обществените пространства; между човешкото тяло и неговата градска среда. Проектът цели да изследва взаимовръзките между телата, облеклото, архитектурата и застроената среда в Ню Йорк. Чрез дизайна на променящи се пространствени облекла „Обществени рецептори“ изследва потенциала на меките геометрии и текстилни повърхности, обичайно асоциирани с човешкото тяло. Доколко те могат да генерират алтернативни подредби на общественото пространство и модели на взаимодействие и градска среда. Употребата и взаимосвързаната игра на дигитални и физически техники в рамките на дизайна и производството на „Обществени рецептори“ маневрират между създаването на форма (дигитални рисунки и изрязването на реални структури) и разпадането й (което се постига чрез меки материали и физическо взаимодействие). В резултат се появява опосредстващо тактилно устройство, при което меките материали са интерфейсът и обвивката на комуникацията между Аз-а и външната градска среда.
Проектът е осъществен с подкрепата на института „Ван Алън“ (Ню Йорк) в рамките на „Ню Йорк Прайз Фелоушип 2008-2009“. Пърформанси на Лидия Б. Бел, Калия Фрейзър, Стефани Фунгсанг, Ню Йорк.
Видео, 59:00 мин.
„Обществени рецептори: под кожата“ предлага развиването на преносими пространствени структури в човешки размер, които са посредници между хората, които ги носят и обществените пространства; между човешкото тяло и неговата градска среда. Проектът цели да изследва взаимовръзките между телата, облеклото, архитектурата и застроената среда в Ню Йорк. Чрез дизайна на променящи се пространствени облекла „Обществени рецептори“ изследва потенциала на меките геометрии и текстилни повърхности, обичайно асоциирани с човешкото тяло. Доколко те могат да генерират алтернативни подредби на общественото пространство и модели на взаимодействие и градска среда. Употребата и взаимосвързаната игра на дигитални и физически техники в рамките на дизайна и производството на „Обществени рецептори“ маневрират между създаването на форма (дигитални рисунки и изрязването на реални структури) и разпадането й (което се постига чрез меки материали и физическо взаимодействие). В резултат се появява опосредстващо тактилно устройство, при което меките материали са интерфейсът и обвивката на комуникацията между Аз-а и външната градска среда.
Проектът е осъществен с подкрепата на института „Ван Алън“ (Ню Йорк) в рамките на „Ню Йорк Прайз Фелоушип 2008-2009“. Пърформанси на Лидия Б. Бел, Калия Фрейзър, Стефани Фунгсанг, Ню Йорк.
