Мъж върви по пътя си. Изведнъж, обаче пред него изникват порта и пазач, който не го пуска да продължи. Той трябва да чака. И чака дълго. Опитва се дори да подкупи пазача само и само да го пусне да премине. Накрая вече е много отслабнал и направо смачкан от стоене пред вратата. И в един момент му се привижда нещо странно - лицето на пазача бавно започва да се превръща в неговото собствено, а след това постепенно изчезва целия. Остава сам, разбирайки, че пътят пред него е бил винаги отворен. Единствено страховете му са го спирали да стигне по-далеч. Но всъщност той не е единственият.

Илияна Кънчева: 2006 - 2010 студентка в Национална Художествена Академия, гр. София в специалност “Сценография”; 2001 –2006 - Национално Училище за Изящни Изкуства ”Илия Петров”, гр. София, в специалност „Живопис”.